Каква позиция защитава България за ОСП 2021-2027

Общата селскостопанска политика (ОСП) е доказала значението си за формирането на едно многофункционално селско стопанство, отговарящо на потребностите на обществото, допринасящо за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони, като в същото време позволява на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност.

Формирането на ОСП ще отнеме време и следва да се съобрази с многогодишната финансова рамка, но значимостта на сектора и взаимовръзките му с други секторни политики изискват детайлни анализи и дискусии по отношение на възможностите за подобряване на механизмите на провежданата политика. Инструментите на ОСП следва да намерят отражение при формирането на бюджетната рамка след 2020 г., като се отчитат предизвикателствата пред сектора, променящата се външна среда и глобален пазар.

Българската позиция може да бъде променяна в зависимост от хода на дискусиите в ЕС.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Нарастващите предизвикателства в световен мащаб изискват ОСП да продължи да бъде силна и адекватно финансирана общностна политика.

Производството на земеделски продукти е изправено пред редица икономически, социални и екологични предизвикателства, като трябва да осигури едновременно устойчивост на стопанствата, да задоволи потребностите от достъпна и качествена храна, да повиши добавената стойност чрез високо технологични преработвателни предприятия, да бъде съобразено с очакванията на следващите поколения, като използва разумно природните ресурси и да укрепи жизнеспособността на селските райони. Необходимо е да продължим да концентрираме усилия за насърчаване и моделиране на конкурентоспособен селскостопански сектор, способен да се справи с кризи и рискове от различно естество.

БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ ЗА ОСП СЛЕД 2021:

Директни плащания

Директните плащания са многофункционален елемент на Общата селскостопанска политика. Директните плащания подкрепят доходите на стопанствата, гарантирайки устойчивостта на селското стопанство, поддържането на жизнеспособно производство на храни и продоволствена сигурност. Тази подкрепа позволява на фермерите да предоставят, в допълнение към производството на храни, жизненоважни обществени блага, като например екосистемни услуги, заетост, управление на ландшафта и поддържане на жизнеспособността на икономиката.

Директните плащания са важен фактор за изграждане на издръжливост на земеделските стопанства, за справяне с екологичните предизвикателства и ефективно използване на природните ресурси, осигуряване на по-добра възрастова структура на заетите в земеделието и поддържане на пазарна ориентация на стопанствата. Директните плащания е необходимо да продължат да помагат за стабилизиране на доходите на земеделските стопани и да имат принос за осигуряването на достоен стандарт на живот на активните фермери. Отчитайки приноса на директните плащания, земеделските стопани имат свободата да произвеждат това, което пазарът и потребителите търсят, да намират нови пазари и да разработват нови ниши с оглед по-голяма възвращаемост на капитала.

След 2020 г. директните плащания следва да осигурят подкрепа и стабилизиране на селскостопанските доходи; ефективно използване на природните ресурси; равнопоставеност на единния пазар на ЕС; компенсация за прилагането на високи производствени стандарти и екологични изисквания на ЕС и подпомагане на уязвими сектори.

За да могат да бъдат изпълнени успешно целите на политиката и постигнати приоритетите е необходимо директните плащания да бъдат запазени в пълна степен като продължат да се прилагат със стабилно и адекватно ниво на финансиране. Необходимо е ОСП да остане общностна политика като директните плащания бъдат изцяло финансирани от бюджета на ЕС. Въвеждането на възможност за национално съфинансиране в директните плащания е неприемливо. Продължаването на прилагането на директните плащания и след 2020 г. и запазването на силата на този инструмент чрез адекватно финансиране ще бъде допълнителна гаранция за постигане на гъвкав, конкурентен и устойчив селскостопански сектор. Подходящо би било въвеждането на директно подпомагане и за сектори, които спомагат за запазването на съществуващите екосистеми и биологично разнообразие в ЕС. Разликите в директните плащания на хектар продължават да съществуват между отделните държави членки и призоваваме да отпадне историческия подход за разпределение на средствата за директни плащания и да се завърши процеса на тяхното цялостно сближаване, с цел осигуряването на равнопоставени условия за конкуренция на единния пазар.

Подпомагане под формата на преразпределително плащане също има място в бъдещата структура на директните плащания, тъй като осигурява стабилност за малките и средни стопанства в земеделския сектор.

От съществено значение е създаването на стимули и за младите земеделски стопани, които да навлизат в сферата на земеделието, а съществуващите да продължават дейността си в сектора. Прилагането на ефикасна схема за директни плащания за млади фермери би могла да допринесе за насърчаването им.

Наред с това, осигуряването на целенасочено подпомагане към малки и средни земеделски стопанства ще повиши техния потенциал.

• Схемата за единно плащане на площ

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) доказа своята ефективност, ефикасност и прозрачност и е необходимо да бъде запазена и приложена в бъдещата ОСП. СЕПП има редица положителни страни - сравнително ниска степен на бюрократичност, опростеност и яснота на изискванията. Посредством СЕПП се предоставя базово подпомагане за фермерите като критериите са разбираеми, обективни и опростени. Продължаване прилагането на принципите на СЕПП ще подпомогне изпълнението на целта ОСП да бъде опростена и разбираема за фермерите.

• Зелени плащания

Зелените плащания са начин за доказване на обществената значимост на ОСП не само за осигуряване на хранителни продукти, но и като фактор за екологична устойчивост на територията. Зелените директни плащания имат принос в преодоляването на глобалното предизвикателство за борба с климатичните промени. Но при съществуващите изисквания има място за допълнително опростяване с цел да бъдат по-разбираеми за фермерите и в същото време да носят екологична полза. Следва да бъде предоставена възможност на държавите членки за гъвкав избор на „зелени инструменти", съобразени и адекватни на регионалните особености и ограничения. Настоящият мащаб на екологизиране е правилният компромис между традиционните (подкрепа на доходите) и новите (предизвикателства за околната среда и климата) цели, а всяка потенциална промяна следва да е в резултат на задълбочена оценка на прилаганото до момента, както и финансово обезпечена в бюджета на ОСП след 2020 г.

• Обвързано с производството подпомагане

За България обвързаното с производството подпомагане е изключително важен инструмент на Общата селскостопанска политика, защото подкрепя сектори с трудности и спомага за решаването на специфични регионални проблеми. Обвързаните директни плащания позволяват насочване на подпомагане в определени сектори, което е предпоставка за повишаване на издръжливостта на земеделските стопанства. Обвързаните плащания имат принос за запазването на икономическите дейности в селските райони и заетостта в тях. Следователно тези плащания следва да бъдат запазени дори с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс.

• Преходна национална помощ

Необходимо е да се запази възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани и предотвратяване на значително намаление на помощта за тези сектори.

Обща организация на пазара

През последните години Общата организация на пазара доказа своето значимо място в ОСП. Тя съдържа поредица механизми, които насърчават конкурентоспособността на производството и регулират пазара на чувствителните продукти в рамките на ЕС. Тези механизми предлагат гаранции в зависимост от спецификата на съответните продукти и затова подкрепяме запазването на пазарната ориентация на бъдещата ОСП.

Считаме, че е необходимо да се запази ролята на „предпазна мрежа" на пазарните мерки в условията на пазарна нестабилност. Необходимо е да има правна база, която да дава възможност на земеделските производители да знаят на какво могат да разчитат. Трябва да се създадат възможности за тяхното прилагане съобразно спецификата на ситуацията в отделните държави членки. Същевременно следва да се заложи на по-интензивно насърчаване на късите вериги за доставка.

Особено важно е прилагането на пазарните мерки да бъде опростено и достъпно за земеделските стопани. Разходите и административното натоварване трябва да бъдат пропорционални на ефекта от прилагане на съответната мярка.

• Управление на кризите

Едно от предизвикателствата пред ОСП след 2020 г. е увеличаването на устойчивостта на земеделския сектор с цел справяне с бъдещите кризи. Необходимо е да се търсят средносрочни решения за създаване на механизъм за прилагане на комплекс от взаимно допълващи се мерки, които да се прилагат до постигане на трайно възстановяване на нивата на цените и стабилизиране на пазара на продуктите. Следва да бъдат осигурени нови, гъвкави и бързоприложими инструменти, които да подкрепят фермерите при пазарни кризи, като правото за вземане на решения следва да бъде предоставено на самите държави членки.

Считаме, че резервът за кризи е практически неизползваем и затова е необходимо да бъде ревизиран с цел повишаване на неговата приложимост. Механизмът за неговото финансиране също следва да бъде променен, като се търси балансиран подход при източниците на финансиране.

Необходимо е създаването на ясни правила за разходване на резерва, така че средствата, предназначени за справяне с извънредни ситуации, да бъдат лесно достъпни и оптимално разпределени.

• Верига на доставките и нелоялни търговски практики (НТП)

България счита за необходимо да се търсят всякакви възможности за подобряване на взаимоотношенията между участниците във веригата на доставките. Дългосрочните перспективи за селско стопанство ще се подобрят само ако се подобри конкурентоспособността на производството и се повиши делът за земеделските производители на добавената стойност по веригата на доставки.

С цел укрепване на позициите на земеделските производители при договаряне, следва да се предприемат действия за насърчаване сдружаването на производителите в организации на производители, както и за по-добро насочване на подпомагането към организации на производители. Именно чрез сдружаването в такива структури ще се укрепят позициите на земеделските производители във веригата на доставки. Организациите осигуряват на производителите значителни икономически предимства, чрез повишаване възможностите за договаряне с търговците и преработвателите на по-изгодни изкупни цени, планиране и намаляване разходите за производство, прилагане на производствени стандарти и иновации. Необходими са инструменти по Първи стълб, които реално да създават благоприятна среда за развитието на организации на производителите.

Обществото се нуждае от по-голяма прозрачност по отношение на ценообразуването на хранителните продукти, от намаляване на дела и ролята на посредниците в търговските процеси, както и от прекратяване на практиките за спекулативно и необосновано нарастване на крайните потребителски цени. В този смисъл, създаването на постоянна европейска система за мониторинг на цените по цялата хранителна верига ще бъде крачка в правилната посока.

България поддържа идеята за създаване на хоризонтална нормативна уредба за ограничаване на нелоялните търговски практики в агрохранителната верига на ниво ЕС, която да обхваща уреждането на обществените отношения, свързани със стабилизирането на хранителната верига и отделните звена от нея.

ІІІ. Развитие на селските райони

Подпомагането по Втори стълб следва да допринася за изравняването на различията в развитието на селскостопанския сектор и регионите, за укрепване на пазарните позиции на производителите и преработвателите, за насърчаване развитието на икономически, социални и екологични дейности в селските райони, като същевременно се гарантира устойчивото и ефективно използване на природните ресурси, опазване на биоразнообразието, насърчаване на биоземеделието, на иновациите и навлизането на млади и нови хора в сектора.

Подкрепата по Втори стълб на ОСП следва да осигури:

• Разширяване на възможностите за специфична подкрепа за регионите, за да удовлетвори нуждите на земеделските стопани и местното население. Предвид това, че голяма част от селските райони са разположени на територии с природни ограничения, където доходът на глава от населението е значително по-нисък от средния за Европа, развитието им продължава да бъде важно предизвикателство за устойчиво териториално сближаване, което изисква адекватна финансова подкрепа, насочена към повишаване на заетостта и жизнения стандарт.

• Гъвкавост при насочване на подпомагането. Подпомагането по Втори стълб трябва да предоставя по-голяма свобода на ниво държава при определяне на приоритетните области, в които да се насочва финансовата подкрепа. За да бъде осигурено по-ефективно насочване на средствата за справяне с новите предизвикателства, и да се работи за опростяване на правилата, следва да продължи да се прилага по-голямата гъвкавост, като бъдат отчетени резултатите от текущо прилаганите мерки и усилията да бъдат насочени към утвърждаване на ясни правила, които да облекчават както дейността на земеделските стопани, така и администрацията.

• Модернизация и въвеждане на иновации. Подкрепата по програмите за развитие на селските райони (ПРСР) следва да допринася за същественото повишаване на производителността на труда в селскостопанския сектор, преминаването към по-ефективни методи на производство, щадящи околната среда, ефективно използване на природните ресурси и осигуряването на възможности за произвеждане на качествени храни и продукти за населението. Предвид нарастващите демографски проблеми, подкрепата в рамките на Втори стълб се явява основен инструмент за създаване на устойчива заетост, стимулирайки икономиката в селските райони чрез развитие на предприемачество и осигуряване на възможности за повишаване на доходите на населението. Подкрепата на иновациите и нови технологични решения за по-добро управление на използваните ограничени природни ресурси и стимулирането на практики, щадящи околната среда, насочени към опазване на биоразнообразието, следва да допълват подкрепата за развитието на биологичното земеделие и производство.

• Гъвкави, регионално насочени мерки за опазване на околната среда и промените в климата. Отчитайки регионалните специфики и настъпващите климатични промени, ОСП следва да осигури финансирането на достатъчно гъвкави и адаптивни практики с цел опазването на биоразнообразието, количеството и качеството на водите, намаляване на замърсяването при източника му и защитата на горските територии, които допълват по-широкото навлизане на биологичното производство, осигуряващо здравословни и качествени хранителни продукти за крайния потребител.

• Създаване на отделен фонд за подхода ЛИДЕР, който да определя унифицирани правила за прилагане и да включва възможностите за многофондовото финансиране, предвидени в настоящия период. ЛИДЕР трябва да продължи да събира, а не да разделя местните общности, което да води до подобряване на тяхното благосъстояние и условия за живот, като се продължи процеса на подобряване на връзките между селските и градските такива. Особено важно е да се продължи с подкрепата за работата с мрежа на местно, регионално, национално и транснационално ниво.

Общата селскостопанска политика е единствената изцяло общностна политика на ЕС, важна не само за земеделските стопани и производителите на храни, но и за жителите на селските райони и потребителите в ЕС. Чрез последвалите реформи тази политика посреща нови предизвикателства и става неразделна част от стратегиите и икономическите политики на ЕС, които включват ЕС в глобалните усилия за устойчиво развитие.

Източник: МЗХГ